Влизам в сферата и тръгвам.
Избирам пътя на ходещия, онзи който със собствени крачки създава отношенията, приближаващо се и отдалечаващо се. Избрам домът ми да е пътя и стъпките ми да са покрив. Влизам в мислите и света на неродения скарабей, онзи който се ражда в безкрайното усилие за концентрация, онзи които носи с краката си огромното слънчево колело.
Претъркулване.
Човек I: Трябва ми търпение, да ходя, да ходя, докато не закача на всеки паралел и меридиан по едно звънче, докато започне звънливата симфония на моето ходене, но тихо някои чете...
Човек II: Ходя и чета за балони пълни с хелий...
Човек III: Моят ум си играе с мисли за летене, гласно се смея. Вътре е топло и приятно, тичам, сянката ми се върти наоколо...
Човек IV: Пуша лула, движа се в топка от дим, оцветявам пушека с цветовете на дъгата...
Човек V: На пътя срещам много ходещи, разменяме мисли, погледи, усмивки, фотографирам...
Човек VI: Дълго време вървя във своята сфера, самотно е. Търся и посрещам гости. За какво ще си говорим ?
Хора I –VII: Слънцето залезе, палиме фенери и изгряваме по улиците на града... |
